Директорът на академията на ЦСКА-София Пауло Кардосо даде интервю пред Evima Sport, в което сподели своите идеи за развитието на млади играчи. В него той разкри, че ес основна заслуга за привличането на Кристиано Роналдо в Спортинг за огромната по това време сума от 25 000 евро, с което той и директорът на школата са си "заложили главите". Също така Кардосо сравни работата с подрастващите в Португалия и България и каза къкъв е проблемът ще се отнася до нашите таланти.
Г-н Кардосо, разкажете ни за вашия живот и кариера...
- Откакто се помня, се занимавам с футбол. Това е моята първа и най-голяма страст. Още от дете съм привърженик на Спортинг (Лисабон). След това започнах да играя футбол на улицата, а в един момент станах част от академията на Спортинг. Бях много щастлив, но си счупих крака. Започнах да се възстановявам, но 18 месеца по-късно пак си го счупих. Тогава бях на 14. Спрях да тренирам за известно време и прецених, че трудно ще стана футболист. Затова поставих като своя цел да стана треньор. Записах се в спортен университет и започнах треньорската си кариера. След известно време бях поканен в Спортинг и станах наставник в академията. Останах там цели 18 години. Беше страхотно, работех с големи футболисти, но след време усетих, че имам нужда да направя следващата стъпка в своя живот. Напуснах Спортинг, бях в няколко други клуба и държави, а сега съм щастлив да бъда част от фантастичен клуб като ЦСКА.
Какво ще разкажете за Кристиано Роналдо? Говори се, че сте бил първият му треньор в Спортинг?
- Роналдо е от остров Мадейра, който е на 90 минути от Лисабон. Ние от Спортинг разбрахме за него и го поканихме да тренира в отбора, на който аз самият бях треньор. На първото му занимание останах изумен. Бяхме се разделили на два отбора, той беше на 12 години, а останалите на 13. Той беше като магьосник заради начина му на дриблиране. Казах си: "Как е възможно това?". След тренировката разговаряхме с ръководството и им казах, че не съм виждал такъв играч като него. Най-лесното беше да приемем момчето в отбора. Проблемът беше да убедим ръководството да плати сумата за него. Годината беше 1997-а, а сумата - 25 000 евро. С тези пари по онова време можеше да се купи някоя спортна кола или малка къща. Изглеждаше абсурдно да се плати подобна сума. Но аз настоях. А директорът на школата си заложи главата пред Борда на директорите и в крайна сметка това се оказа правилното решение.
Беше невероятно, че имах възможността да работя с един от най-големите футболисти, когато бе още дете. Беше страхотно да го наблюдаваш как израства. А след Спортинг беше невероятно да проследя как за няколко години се превърна в суперзвезда. Роналдо е много емоционален. Понякога му е доста трудно да се контролира. Това беше предизвикателство за него като дете, а и за нас, които работехме с Роналдо. Но пък точно това му желание го прати при най-добрите. Неговият непримирим характер беше доста важен. Той е много концентриран, пределно целенасочен човек. Бях му първият треньор в Спортинг, но не съм само аз отговорен за това, което е. В началните години аз му бях доста близък, отговарях за вечерния му час, имах комуникация с майка му и с цялото семейство. Не съм му откривател. По-скоро той дойде при мен, аз не съм го търсил. Играчи като него и Меси не се виждат всеки ден. И трябва да си благодарен, че си имал възможността да видиш как едно 12-годишно хърбаво момче се превърна в най-добрия в света.
Какво може да направите за школата на ЦСКА?
- Първо, винаги давам най-доброто от себе си, но все пак не съм магьосник. Давам времето си, моите знания на клуба. Опитвам се да прилагам неща от най-добрите клубове по света и съм благодарен за възможността да го правя тук. Освен това получавам и подкрепата на ръководството. Това, което трябва да се опитам да създам тук, е не просто няколко качествени футболисти, а да изградим процес по създаването на такива играчи. Вероятно това ще отнеме между 3 и 5 години, за да приложим всички необходими процеси.
Първата ни задача е да създаваме момчета за представителния отбор и да ги подготвим така, че в един момент да могат да отидат в големи европейски клубове. Това е важно както за нашия тим, така и във финансова перспектива, защото в един момент ще донесе печалба на клуба. Въпросът е футболистите да напускат ЦСКА, когато са готови за това, а не преждевременно. Положителен пример е Десподов.
Ще ви дам обаче и друг пример от времето ми в Спортинг. Става въпрос за три момчета от набор 1989 г. Това се случи през 2005-а, значи тогава бяха на по 15-16 години. Три момчета - Адриен Силва, Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес, на практика избягаха от Спортинг и отидоха да тренират в Челси без наше позволение. Двама от тях останаха в Челси - Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес. В Спортинг обаче се завърна Адриен Силва. Какво се случи с тези играчи? Фабио Ферейра за последно играеше в елита на Австралия. Да, професионален футболист е, но не е на високо ниво. Рикардо Фернандес пък тотално се изгуби, след Челси игра по аматьорски отбори в Португалия, сега не знам дали изобщо е футболист. А момчето, което остана - Адриен Силва, впоследствие се разви успешно. Стана капитан на Спортинг, спечели европейското първенство с Португалия, после Лестър го купи, а сега играе под наем в Монако. Той постъпи правилно и успя.
Проблемът е, че много момчета не издържат на напрежението, на което са подложени в големи клубове като Челси. Просто се огъват. Затова моят съвет към родителите е децата да остават в своя клуб и своята страна, докато не станат национални състезатели и не се наложат в отбора си. Ако си достатъчно готов, тогава вече може да опиташ в чужбина. Тогава сами ще ти отворят вратата и ще те поканят, а няма да има нужда да чукаш.
От ЦСКА са излезли футболисти като Стоичков, Пенев, Костадинов... Възможно ли е това да се повтори?
- ЦСКА има богата история и много големи играчи са тръгнали оттук. Ние се опитваме да постигнем същите резултати, но по друг начин. Светът, както и футболът се развиват. Не може да постъпим по същия начин, както преди, и да чакаме добри резултати. Ако го направим, няма да имаме успех, футболната игра се развива, а ние трябва да сме в унисон със съвременните тенденции.
Направете сравнение между българските и португалските деца във футболно отношение...
- Тук, също както в Португалия, губим уличния футбол, а той те учи на много неща. На тренировка ние трябва да работим за всички тези качества, които получаваме на улицата. Относно сравнението мисля, че ако заведа 10-годишни деца от България в Португалия или направим обратното, разликата няма да бъде много голяма. Напълно съм сигурен. Но ако направим същото със 17-годишни момчета, нещата ще стоят по различен начин.
За мен проблемът е в компетенцията на треньорите. Проблем е и подборът на деца. Тук селектираме децата за победа в мачовете, а не с цел развитието им като професионални футболисти. Избираме по-едpитe момчета, за да можем лесно да печелим мачовете, но те вероятно няма да бъдат най-добрите играчи в бъдеще. Правим тази грешка още в началото. Всички я виждаме навсякъде по клубовете, дори и при националните гарнитури. Потенциалът е най-важен при селекцията на деца в детско-юношеския футбол.
Мачовете в ДЮШ не са като играта на карти, там правилата са ясни - играеш само и единствено за победа. Но работата на тези треньори не е само и единствено да побеждават. Защото, когато пускат едно по-едро момче, те спират развитието на някое по-дребно дете, което в бъдеще може да се развие като отличен състезател. Това според мен е големият проблем. Структурата на първенствата е добра, дори и спортната база е добра, така е. Но пък ще дам пример от Португалия - Кристиано Роналдо за първи път тренира на естествена трева, когато беше 17-годишен. Не казвам, че инфраструктурата не е важна, но не е най-важното нещо в развитието на футболистите. Стоичков и Костадинов също не са тренирали на хубави игрища винаги. Трябва да разберем, че най-важните неща са правилната селекция и работата с подрастващите.
0
