Алберт Попов е един от най-големите таланти в световните алпийски ски. 20-годишният софиянец направи изключителен сезон. Той спечели бронзов медал в гигантския слалом от световното първенство за младежи в Давос (Швейц). Две седмици по-късно талантът остана 28-и от 110 състезатели на олимпиадата в Пьонгчанг при дебюта на най-големия спортен форум.
Постиженията на Алберт са още по-ценни, защото преди две години и половина той претърпя жесток инцидент. Автомобилът, в който талантът се возеше, пропадна в пропаст. Попов изкара късмет и се отърва със счупен глезен и наранявания по главата. При падането загина треньорът на националния отбор Драго Грубелник. С типичните за него възпитание и отзивчивост Алберт отдели време специално за читателите на "България Днес", докато беше на състезание в Загреб (Хър), където остана втори в силна конкуренция.
- Алберт, календарът от Световната купа приключи за този сезон, но вие продължавате да участвате на състезания. Още на колко старта ще се пуснете?
- Това много зависи от постиженията през тази седмица. Ако направя 2-3 успешни резултата, се прибирам веднага, за да почивам. Състезанията са важни. От тях се печелят точки, които помагат за по-добра стартова позиция в Световната купа за следващия сезон.
- През този сезон направихте 40 старта за по-малко от четири месеца. Как се чувствате физически след толкова тежка програма?
- Миналата година направих над 60, но тогава се завърнах след претърпения инцидент и трябваше да направя повече стартове, за да навляза в ритъма. Нямам проблем с физиката. Чувствам се добре. Около 40 старта наистина звучат доста, но когато обикаляш по цял месец, не се усещат. Даже времето минава доста бързо.
- Успяхте да постигнете вашата голяма цел през февруари - медал от световното първенство за младежи. Сега месец и половина след състезанието как бихте оценили това постижение?
- Много исках този медал. Всеки състезател има право да участва пет години в тази възрастова група. През тях бях изключително близо до отличието. Винаги нещо се случваше. Не успявах да скалъпя два хубави манша и да изпълня целта. Миналия сезон бях три пъти в Топ 10, но отново не се докоснах до медала. Сега карах за последно. Третото място значеше много за мен. Чаках го дълго. Отделно имах лека травма на крака в началото на сезона. Не успях да тренирам много, което ме върна назад в сравнение с конкуренцията. Изпуснах лятната подготовка. Другите бяха доста по-добре физически на пистата, но страшно много желаех отличието.
- Директорът на алпийските ски във федерацията Иван Каневчев ви определи като боец по природа. Това ли е най-силното ви качество?
- Когато при мен не става с друго, се получава с хъс и воля. Родителите ми бяха на световното първенство. Разплакаха се от радост. Това беше моят връх за сезона. Всичко останало бяха просто стартове. Вече не изпитвах напрежение. Усеща се чувство на удовлетвореност, когато си изпълнил целите.
- Това ли беше основната причина за силното представяне на олимпиадата?
- 28-ото място не беше никак зле. Доволен съм. Знам, че мога и много повече. Доказах го с второто спускане. Слязох на секунда и 30 стотни от Хиршер. Бях наясно, че това е първата ми олимпиада. Исках да усетя как стоят нещата. Все пак това е най-големият форум в спорта. Желанието ми беше да претръпна. Не гонех толкова резултат. След достатъчно състезания и тренировки през следващите четири години може да се борим и за по-предни места на олимпиадата в Пекин.
- Когато анализирате вашето каране през сезона, какво ви липсва, за да бъдете още по-конкурентен на елита?
- Опитът е най-важен. Липсват ми километри ски като тренировки и трасета. Това ще ми даде увереност и по-добрите резултати ще дойдат. Не съм далеч от световния елит. Понякога правя карания, които не се отличават от тези на най-добрите. Въпросът е, че това трябва да стане ежедневно. Още малко е необходимо да претръпна. Да правя всеки път спускания без грешки и всичко ще стане.
- По отношение на материално осигуряване, екипировка, треньорски щаб има ли още какво да се добави?
- Когато се стигне много напред в Световната купа, тогава трябва по-голям екип, за да изчисти всички детайли и да бъдеш номер едно, както е Марсел Хиршер. Засега съм на ниво, в което хората около мен са достатъчно. Понякога не е нужно да има чак толкова много народ, защото започваме да си пречим. Както знаете, карам с германския национален отбор през последните две години. Наблягаме върху детайли - масажи, регенерация и абсолютно всичко, от което се нуждае професионалният спортист. Няма от какво да се оплача.
- През този сезон направихте по-добри резултати в гигантския слалом. Защо не се получават толкова успешни карания и в слалома?
- За слалом ми трябват повече тренировъчни спускания. Това изпуснах през сезона. Затова съм по-несигурен. В гигантския слалом дръпнах с една крачка по-нагоре. Хващам по-бърза линия и задържах постигнатото. В гигантския слалом има с една идея повече за мислене. Това ми помага, за да изпълнявам заданията на треньорите и резултатите са налице.
- Как стоят нещата със скоростните дисциплини? Обмисляте ли да участвате по-често в супергигантски слалом?
- Супергигантският слалом и спускането са две коренно различни дисциплини от слалома и гигантския слалом. За тях трябват повече килограми и физика. 70 кг съм и ще е трудно да се боря със Свиндал, който е 100 кг. Не казвам, че не мога да ги постигна, но по този начин ще съм по-зле в другите дисциплини. Аз съм техничар. Карам слалом и гигантски слалом. Когато се налага, участвам и на супергигантски слалом, но това е опасно, защото без тренировки може да се получи контузия.
- Като ви слушам, сякаш директно след края на сезона ще започнете подготовка за следващия. Ще остане ли малко време за ваканция?
- При нас е много сложно. Сезоните се сливат. Ските не са само зимата. През лятото ходим по глетчери, където тренировките са тежки. Постоянно има физическа подготовка. Почти не се спира. Всеки скиор гледа, когато сезонът приключи, веднага да замине някъде на топло, близо до море или океан, за да се възстанови по най-бързия начин, защото почивката не е много.
0
