Яблонски: Левски може да спре хегемонията на Лудогорец

Един от най-силните играчи на Левски този сезон Давид Яблонски говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Чешкият футболист е лидер по голове за „сините“ в родния шампионат през кампанията, въпреки че е централен защитник. Неговите шест попадения от началото на сезона досега донесоха три победи и едно равенство на Левски. Вече има два гола във “вечното дерби” на българския футбол и е сред любимците на феновете на Левски, заради сърцатата си игра. Юноша е на Теплице. Играе седем сезона в родната си Чехия, след което заминава за Русия. Престоят му в Том (Томск) продължава само шест месеца, а от началото на тази година акостира на “Герена”.

- Здравей, Давид! До момента си голмайстор на Левски през сезона, а след гола срещу ЦСКА вече си и най-резултатният защитник в Европа - това изненада ли е за теб? Планирал ли си го или пък си го мечтал?

- Честно казано, не съм очаквал, че ще вкарам шест гола в десет кръга. Може би в цялата ми кариера до момента съм реализирал общо 10-11 попадения. Не съм очаквал, че ще бъда най-добрият стрелец на Левски до момента. Разбира се, че се радвам, че съм най-добрият голмайстор сред защитниците в Европа, но не бива да забравяме, че основната ми задача, е да отбранявам нашата врата, а не толкова да вкарвам.

- При тези попадения можем ли да кажем, че се радваш на най-добрия си сезон?

- Бих изчакал за това заключение. Все пак сезонът още не е свършил. Надявам се да вкарам още голове. Но най-важното е отборът да постигне успехи в тази кампания, благодарение и на моите попадения.

- Играл си в Чехия и Русия, сега си в България. По какво си приличат и по какво се различават тези три първенства?

 - В Чехия ситуацията е подобна на България. Там има няколко топ отбора, които са доста добри физически, технически и тактически. В Русия също има клубове на сходно ниво, но пък там се играе много по-здраво. Мисля си, че в България донякъде липсва тактика и дисциплина, особено в наказателното поле. Понякога трябва повече физика, за да успее отборът да вкара гол.

- Делио Роси не решава ли вече проблемите с тактиката?
- Не мога да кажа, че сме имали или нямали някакви проблеми с тактиката. Но нашата задача е да претворяваме неговите идеи на терена и да слушаме това, което той ни казва в тактически аспект.

- Надяваш ли се, че със силните си изяви за Левски можеш да получиш повиквателна за националния отбор на Чехия? Имаш ли го като цел?

- Всеки футболист желае да представя своята страна. Това е чест за всеки играч. Мога да кажа, че това е една от моите цели, но всичко зависи от представянето в първенството. Не можеш сам да се предложиш на някого, за да те повика.

- Чехия, подобно на България не се класира за световното първенство. Кои са проблемите на чешкия футбол?

- Смениха се доста играчи в нашия национален отбор. Някои от по-старите се оттеглиха от представителния тим. Бяха повикани някои от по-младите, но те имат нужда от повече време, за да се напаснат и да се стиковат като отбор. Според мен просто ни трябва време. В България има повече средно възрастни футболисти, които са по-опитни и донякъде това им помогна да постигнат някои позитивни резултати.

- Знаеш ли нещо за историята на българския футбол? Чувал ли си за „златното“ ни поколение от САЩ’94?

- Ако трябва да бъда напълно честен – не, не знам. Не съм гледал и видео на вашия национален отбор, но след като го споменахте, със сигурност ще го направя. Обещавам!

- През 2013 година, когато играеше в Теплице, името ти беше замесено в скандал за футболни залози и манипулиране на резултати. Кажи нещо повече за тази история. Как завърши всичко и как ти повлия този скандал?

- На практика не мога много да говоря по тази тема. Опитвам се да се съсредоточа изцяло върху футбола, кариерата и представянето ми. По темата говори най-вече моят адвокат. Честно казано не знам кога ще приключи въпросният скандал.

- Вярно ли е, че този скандал е повлиял за твой трансфер в гранда Спарта (Прага)?

- В един момент Спарта искаше за старши треньор наставника ми в Теплице. Не знам дали щяха да вземат и мен, но определено имаше шанс да премина в Спарта (Прага). Писа се за това и в чешките медии, но в крайна сметка не мога да кажа дали този скандал е повлиял на евентуален мой трансфер там.

- Новата страница, която отвори в кариерата си с идването в Левски помогна ли ти да забравиш всички лоши моменти?

- Да, дойдох най-вече, за да успея с новия си клуб и да играя редовно за него. В Русия не успявах да се появявам на терена толкова често. Затова дойдох тук с желание най-вече да играя, както и да постигаме общите си цели и успехи заедно с Левски.

- Познаваш ли се с някое от големите имена на последното славно поколение на Чехия – Ян Колер, Павел Недвед, Карел Поборски и Владимир Шмицер?

- Това са големи имена, легенди на чешкия футбол, които направиха добра кариера в големия футбол. Знам ги като привърженик, поддържал съм ги като футболисти и винаги съм се старал да се уча и да взимам най-доброто от тях.

- Имаше ли идол сред твоите славни сънародници? Кои играчи те вдъхновяваха, когато се изграждаше като професионален футболист?

  - Да, когато влязох в мъжкия отбор на Теплице на 15 години, там беше Петер Лукаш. Беше голямо име и винаги се опитвах да съм близо до него. Гледах как действа на терена, изпитвах голям респект към него. Винаги гледах да съм близо до него, за да ми помага. Убеден съм, че това е повлияло позитивно на играта ми.

- Кой те запали по футбола? Как започна историята на Давид Яблонски?

- В началото, когато бях малък, трябваше да избирам кой спорт да тренирам. С майка ми трябваше да преценим кой точно да бъде. Тя ме заведе в местния отбор Баник (Соколов), когато бях на 7 години и още от първата тренировка се влюбих в топката. Много ми харесваше самата игра и в последствие всяка тренировка ми беше все по-интересна. Така и не поисках да сменя спорта.

- Винаги ли си играл като защитник?

- Ами, не. Когато бях на 10 години, ме използваха като дефанзивен полузащитник, играех в халфовата линия, но в последствие бързо пораснах и ме върнаха в защитата. Оттогава останах там.

- Кой компонент от качествата си смяташ за най-силен?

- Острата и твърда игра, която си мисля, че имам. Винаги съм се опитвал да бъда от важните играчи в защита и да можем да предотвратяваме головете в нашата врата.

- А резервите ти къде са?

- Хайде да не казваме, че съм толкова бавен футболист… Но пък един от стандартните трикове са когато някой ритне топката покрай теб и тогава е много важно да се обърнеш бързо. Може би мога донякъде да подобря тази ловкост и скоростта си на действие.

- От това, което виждаш по нашите терени – какво липсва на българския футбол, за да бъде сред най-добрите в Европа?

- Понякога самата подредба на терена. Единият отбор повече се защитава, гледа повече да руши играта. Няма ги единоборствата, в които единият футболист да надиграе другия. Това би помогнало да падат повече голове в първенството и би вдигнало нивото му.

- Малко хора знаят, че игра на обезболяващи инжекции в мача срещу Хайдук (Сплит). Доколко това повлия на играта ти?

- Преди реванша в София имах проблеми с мускула и се наложи лекарят да ми помогне. Но преди това не мислех за подобна контузия, бях се концентрирал изцяло върху мача с Хайдук. В крайна сметка ми сложиха доста инжекции и по време на двубоя изобщо не мислех за болката. Едва след него нещата станаха по-лоши.

- Мислил ли си, че ако тогава Делио Роси беше треньор на Левски, можехте да отстраните Хайдук?

- Не знам, може би щяхме да играем с по-различна тактика, но пък тогава в отбора имаше и други футболисти, което също влияе върху играта на целия отбор. Трудно е да се отговори на такъв въпрос. Наистина не знам дали различният треньор би помогнал в подобен мач.

- Твърди се, че италианците бранят вратата като семейството си. След работата с Делио Роси ще го потвърдиш ли?

- След тези четири месеца определено мога да кажа – да. Тренираме много тактика по време на заниманията, учи ни как да се придвижваме групово, как да си препредаваме противниковите играчи, къде да заставаме, как да прихващаме определени съперници и как трябва да ни помагат халфовете… Наистина доста ни помага в това отношение.

- Голямата цел на Спас Русев, собственика на Левски, е да се спре хегемонията на Лудогорец. Реална ли е тази цел към момента?

- Мисля, че е реална подобна цел. Наистина се опитваме да докажем, че не сме по-лош отбор от Лудогорец. В последния ни мач срещу тях играхме от 40-ата минута с човек по-малко, когато изгониха вратаря ни. Тогава нито те успяха да ни отбележат гол, нито ние го сторихме. Беше заслужено равенство. Представихме се на ниво, равностойно на тяхното.

- Имаш два гола срещу ЦСКА в големия мач на България. Може ли да се каже, че това са най-важните ти попадения досега в кариерата?

- Да, определено мога да кажа, че е така. Срещу Спарта (Прага) в Чехия също веднъж отбелязах гол и това ми донесе огромна радост, но първото ми попадение в дербито през пролетта наистина ми „отвори очите“ и ми показа какъв мач е това за България и какво значение има. Мисля, че това са най-важните ми голове до момента.

- Усещаш ли, че след тези две попадения във вратата на ЦСКА се превръщаш в любимец на „синя“ България?

- Мисля, че започват да ме обикват след играта ми срещу ЦСКА-София. Надявам се да продължа да ги радвам с представянето си и в останалите мачове.

- Къде са тези футболни обувки, за които толкова много се изписа и се изговори?
- Занесох ги в Чехия, сега са там. Прибрал съм ги вкъщи при родителите ми. Няма да ги използвам повече в мачове.

- Кой бранител и кой нападател в света най-много ти импонират?

 - Определено като защитник това е Джон Тери. Истинска футболна икона! Супер играч с много твърдост в единоборствата. Раздаваше се във всеки мач за Челси. От нападателите със сигурност това е Кристиано Роналдо. Той е световна класа, което се потвърждава и от спечелените няколко приза „Златна топка“. За мен той е най-добрият футболист в света!

- В кое първенство се играе най-добрият футбол? Кой е най-добрият треньор?

- Лично за мен Англия е номер 1. Разбира се, първенствата в Испания и Германия също са от висока класа, но Висшата лига си остава номер 1 за мен. Стилът там е толкова бърз, че наистина трябва да си максимално подготвен във всеки един момент. Като треньор най-много ми допада Пеп Гуардиола. Видяхме как промени тактически Манчестър Сити и успява да държи много добре съблекалнята. Вкарва сериозна дисциплина там.

- Харесва ли ти София? Как се чувстваш в България? С какво още не можеш да свикнеш и кое най-много ти допада?

- София е прекрасен град! Тук съм с моето семейство. Обичаме да се разхождаме в парковете и в търговските центрове. Зависи дали съм изморен или не, винаги намираме какво да правим с моите приятели. Но не мога да свикна с транспорта тук. Всички тук са толкова луди! Не бих казал, че не мога да шофирам, но определено на моменти се замислям дали успявам да карам кола добре.

- Коя е голямата цел във футбола на Давид Яблонски?

- Моята голяма цел е да стана шампион - да спечелим първенството, може и купата, разбира се. Вече казах, че бих искал да стигна и до националния отбор. Ако успея да показвам най-доброто от себе си, ще се радвам и на един хубав трансфер в чужбина.

Автори: Владимир Памуков и Красимир Минев