Може ли Фейсбук съобщение да промени живота ти?

Фейсбук променя животи. В това се убеди от личен опит американската състезателка в скока на височина Чонте Лоу. Тя седи у дома си в Централна Флорида в края на миналата година, съпругът й прави работен тест, а децата й са на училище. Олимпийската й кариера като състезателка в скока на височина изглежда приключила, така че няма тренировки за нея. Тогава пристига съобщение от друга олимпийка.

"Поздравления, олимпийска бронзова медалистка", пише германската скачачка Ариане Фридрих във Фейсбук. Лоу си мисли, че старата й съперничка се шегува и игнорира думите й.

"Поздравления, олимпийска бронзова медалистка", пристига друго соъбщение от състезателка от различна страна. Този път тя отваря линка. 

Три състезателки от олимпийския финал в скока на височина през 2008 г. са дали положителни допинг проби за забранени стимуланти. И трите са преди Лоу - така тя се мести до четвърто - не, чакайте, трето място. 

"Бях толкова шокирана, че не можех да сметна", казва 33-годишната Лоу, връщайки се към онзи момент. "О, господи, аз съм трета. Изкрещях. Скачах нагоре-надолу из къщата. На кой ще кажа?"
Трите медалистки от Пекин 2008 Елена Слесаренко, Анна Чичерова (Русия) и украинката Вита Паламар са лишени от своите отличия.

Моментът, за който Чонте винаги е мечтала, идва осем години, след като тя завършва извън подиума в Пекин. Лоу е олимпийска медалистка за първи път. Но няма камери, няма поздравления от феновете, няма национален флаг на раменете й. Няма никого няоколо. Сяда пред компютъра и пише съобщения във Фейсбук до приятелите си от атлетиката. 

Дисквалификациите за допинг до момента са 76 от Пекин 2008 и 89 от Лондон 2012 г. За повечето фенове това са просто негативни новини. Но за атлетите е животопроменящо.

"На 32 не се виждах да отида на друга Олимпиада. Виждах съотборниците си с медали и се съгласявах, че няма да се случи на мен. И всичко това внезапно пренаписа моята олимпийска история", казва Лоу. 
Но успяват ли тези медали да донесат истинско щастие на притежателите си след толкова много години или разочарованието и пропуснатите възможности са доминиращите чувства?

"За много атлети загубата на този момент има тежки финансови, емоционални и състезателни последици", казва гюлетласкачът Адам Нелсън, чието сребърно отличие от 2004 г. беше заменено от злато 12 години по-късно. Най-близката аналогия за него е "като спечелването на награда, след като си починал".

Лоу пък решава да отиде в Дисни със семейството си в продължение на три поредни дни, след като научава новината, че вече е олимпийска медалистка: "Това беше влакче на шок, щастие, гняв, тъга."