Специален гост в днешното издание на рубриката „20 ВЪПРОСА КЪМ..." е полузащитникът на Локомотив (София) Румен Горанов. Синът на бившия национален вратар и футболист № 1 на България от 1978 г. Румен Горанов-старши се съгласи да ни разкаже защо тръгва по стъпките на баща си и как изглежда „пътят" през неговите очи. От разговора ни с Румен-младши разбрахме още, че не пие, не пуши, по плеймейтки не ходи, държи на семейството и приятелката си, и мечтае за обикновени на пръв поглед неща - хубави спортни бази, пълни стадиони и повече усмихнати хора. На старта на зимната подготовка на футболните отбори ви представяме халфа на Локо (Сф) в едно интервю за Sportal.bg....
1. Румене, баща ти ли е главният „виновник" днес ти да си футболист?
- Донякъде може би да, но и аз имам вина, тъй като откакто се помня съм с топка в ръце и в крака. От момче футболът е моя голяма страст. С приятелите ми от квартала непрекъснато се събирахме и играехме футбол. Така че до голяма степен може да се каже, че аз съм си избрал този път. Баща ми обаче и до ден днешен е най-големият ми критик. Дава ми наставления, с което ми помага, защото наистина е човек, който доста разбира от футбол.
2. Какви съвети ти дава, на какво те е научил?
- Аз съм по-емоционален от него и основно ме съветва да съм по-спокоен и да си играя играта.
3. А самата игра на какво те научи?
- Да бъда търпелив и спокоен и да чакам своя момент. Не съм постигнал пика в своята кариера, така че все още чакам своя миг.
4. Ти си юноша на Левски, след това си играл в Конелиано, Локомотив (Пловдив), а сега играеш в Локомотив (София). Чувстваш ли се добре в настоящия си отбор или гледаш в друга посока?
- На този етап се чувствам добре, но като всеки футболист и аз мечтая да играя извън България. Старая се да давам каквото мога от себе си, опитвам се да бъда добър професионалист, а оттам нататък, каквото стане.
5. Кой е треньорът, от когото си научил най-много?
- Първият ми треньор Пламен Цветков е човекът, от когото съм научил страшно много. Отделно съм благодарен на Иван Маринов - Маслара, който ми беше треньор в Локомотив (Пловдив), както и на Димитър Васев в Локомотив (София). Иначе, ако има треньор, с когото изобщо не успях да намеря общ език, това е Окука. Смятам, че всеки път, когато ме пускаше, се включвах добре, но той така и не ми даде шанс. Имах два или три мача като титуляр и дотам. Това е все едно да ти дадат празен револвер и да те чакат сам да си теглиш куршума.
6. Имаш ли желание да се върнеш там, откъдето си тръгнал - Левски?
- При покана, с огромно удоволствие и желание.
7. Дишате във врата на Литекс и на Левски. Имате равен брой точки с Черноморец (Бургас) и заемате четвъртото място. Това отразява ли реално вашите възможности?
- На този етап определено да. Може би някои скептици са предполагали, че ще сме по-назад в класирането, но аз смятам, че до момента се представяме по-скоро добре и това наше четвърто място е напълно реално. Предстои ни много работа, ще видим дали ще привлечем нови играчи след напускането на основната фигура в нашата атака Дерек Асамоа, и предполагам, че пролетният сезон ще бъде по-интересен.
8. Справедлив президент ли е Николай Гигов?
- Справедлив е и смятам, че тази година е по-положително настроен към футболистите и към отбора като цяло. Определено изпитва трудности в последно време, но той е човек, който няма да остави нещата току-така. Години наред този отбор лежи на плещите му и винаги се е справял, така че съм сигурен, че и сега ще се справи.
9. Можеш ли да направиш паралел между Николай Гигов и президента на бившия ти отбор Локомотив (Пловдив) - Галя Топалова. Какво е да имаш жена президент?
- С две думи - пълна комедия!
10. Може ли да се каже същото и за първенството ни като цяло? Някои го намират за много слабо...
- Не смятам, че ни е толкова слабо първенството. Левски и ЦСКА общо взето изглеждат равностойни на доста други европейски отбори. По време на подготовките ние също играем контроли с европейски отбори и смятам, че стоим стабилно на терена. Първенството ни е много ниско платено, но в крайна сметка това са възможностите на силните хора в България.
11. Как се надъхваш преди мач?
- Всеки път излизам на терена с мисълта, че трябва да изям противника.
12. Самокритичен ли си?
- Да, определено. Тази година много се нервирам на себе си, тъй като фауловете изобщо не ми вървят. Преди това горе-долу се поздравявах с някакъв успех в тяхното изпълнение, а тази година нямам нито един гол от фаул. Няма да се откажа обаче и ще продължа да ги тренирам упорито.
13. А как приемаш критиките?
- В България спортистите определено търпим страшно много критики - кога заслужено, кога не. Нека дойдат хората да видят къде тренираме, какви условия имаме като цяло и после да седнат да ни критикуват. В България има 7 милиона души и всички те разбират от футбол. Има хора, които дори не са ритали топка, и пак критикуват. Това ме дразни. Разбирам, че е нормално като всички обществени фигури и ние да търпим критики, особено когато си ги заслужаваме, но нека хората първо се замислят с какви условия разполагаме и чак тогава да бъдат максимално критични.
14. Какво обичаш да правиш извън терена?
- Да играя билярд. Даже имам едно пето място на републиканско първенство.
15. Кои са ти най-близки сред футболистите?
- Георги Сърмов, Павел Виданов, Кирил Акалски и Ангел Йошев, който за съжаление в момента не играе. Той ми е като брат. Имам и други приятели сред футболистите, но тези са ми най-близки.
16. За футболистите и техния нощен живот се носят легенди. Ти какво би казал по този въпрос?
- Аз съм на принципа, че взимам това, от което имам нужда. Ако имам нужда да изляза, ще го направя. Не слушам чалга и не употребявам никакъв алкохол. Никога през живота си не съм се напивал.
17. А гадже плеймейтка имал ли си?
- Не. Имам си приятелка, но тя не е плеймейтка. Много е красива и това е първото нещо, което ме грабна в нея, но освен това има и чар, и поведение. Също така е много стилна и изискана, на което аз много държа. Мразя тигровите облекла и селските маниери. Плюс всичко, разбира и от футбол. Първите ни пет мача ги позна на точен резултат. Има много силно развито шесто чувство, което даже малко ме плаши (смее се).
18. Какво те кара да се усмихваш?
- 3-годишният ми племенник Виктор и цялото ми семейство. Много държа на тях и винаги ми е приятно, когато сме заедно. Също така и кучето ми ме кара да се смея много.
19. Какво те дразни?
- Нахалните шофьори, лъжите и комплексарите. В България всеки избива някакви комплекси. Всеки е вожд, няма индианец. Скоро бях е Сърбия и едни сърби ми казаха: „Ако искаш да те разбират в цял свят, научи сръбски". Няма шанс сърбин да каже нещо лошо за друг сърбин. Дори и да му е най-големият враг, пак ще го изкара Марадона. При нас, ако накараш някой футболист да ти даде мнение за друг, той ще го изкара едва ли не за параолимпиада.
20. За какво мечтаеш в професионален и в личен план?
- Искрено мечтая първенството в България да стане по-силно, всеки отбор да има прекрасна база, стадионите да са по-пълни и хората да се усмихват повече. В личен план мечтая за здраве и щастие.
ЛЕКСИКОН:
Любима храна: Италианска кухня.
Любима напитка: Фреш портокал.
Любим филм: "Гладиатор" и "Усещане за жена".
Любими актьор и актриса: Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Олга Короленко.
Любима музика: R&B.
Любим дизайнер: Крис Ван Аш.
Любим отбор: Милан.
Любим спортист: Зидан.
Любим парфюм: „Silver Scent" на Jacques Bogart.
Любим политик: Политиката в днешно време е голям бизнес, така че не мога да кажа нито един любим политик.
Любима книга: Последно четох „Русия на Путин" на Анна Политковская.
Любимо място: Моят дом.
Любима марка автомобил: БМВ 7-ма серия и Порше турбо.
Хоби: Освен билярда, определено мога да кажа, че съм киноман.
снимки: Личен архив и Sportal.bg
0
