- Магдалена, чакахте ли първия сняг?
- Абсолютно. Вместо да бягам, предпочитам ски бягане.
- Липсва ли ви спортът?
- Имам голямо желание да се пробвам в ски бягането, но не искам да се свързвам с биатлона с бившата ми професия.
- Тренирате за състезания. Каква е целта ви сега?
- Просто е хубаво да спортуваш. Добре е и за сърцето, и за цялото тяло. То трябва да свикне бавно с това, че вече не съм спортистка. Но трябва да видя как ще намирам време за тренировки, защото има толкова много срещи.
- Доволна ли сте, че се отказахте?
- Досега животът ми беше свързан изцяло със спорта. Всичко друго беше съобразено със спорта - ако имам време след тренировки и т.н. Сега се опитвам да се нагаждам към новия начин на живот.
- Как преминава един ваш ден сега?
- Всеки ден е различен. Движа се много - срещи със спонсори, вечерни събития, телевизионни шоута, фотосесии, рекламни събития, раздаване на автографи, интервюта. Нямам ясна програма, всеки ден правя нещо различно на различни места.
- Как искате да ви приемат хората сега, след като вече не сте професионална спортистка?
- Много хора все още ме виждат като професионална спортистка. Винаги ще съм спортистка. Както е Франц Бекенбауер. За него всички знаят, че се занимава с футбол. Но аз искам да ме приемат като личност, а не постоянно да ме свързват със спорта. За мен е важно хората да виждат, че и аз съм човек.
- Притеснявате ли се, че славата ще отмине и ще паднете в дупка?
- Преди нямах такъв страх. Никога не е било супер важно за мен. Аз съм последният човек, който обръща внимание на тълпата. Сега имам много
предложения, но не е проблем, ако става въпрос за по-тихи събития. Много спонсори ми казаха, че искат да продължат да работят с мен години наред. - Какво ви кара да продължавате?
- Просто съм ужасно любопитна. Това си е в природата на жените (смее се). Може би се дължи и на това, че дълги години съм се занимавала само със спорт. Радвам се, че мога да се занимавам с други неща, трябва да продължа да го правя.
- Сега имате много задачи. Превърнахте ли се в материалист, след като трябваше да смените стила си?
- Това са относителни неща. Гардеробът ми е разделен на две - половината ми дрехи са спортни, другата половина са официални, за бизнес срещи. Трябваше да си купя доста неща. Даже това ме стресира по едно време. Знаех, че ще трябва да ходя в телевизията. Погледнаха гардероба ми и видяха само блузи, състезателна екипировка, тениски. Тогава си казах - е, явно трябва да ходя по магазините.
- Повече ли време стоите сега в банята?
- Не. Е, подготвям се повече, когато трябва да излизам с приятели. Не е лошо преди някакви срещи човек да обръща внимание на себе си.
- А спортуването носи ли ви по-голямо удоволствие сега?
- Абсолютно. С удоволствие ходя в планината. Преди всичко беше набързо - хапваш, почиваш малко и почваш отначало. Сега съм спокойна, хапвам бавно, понякога просто стоя и гледам слънцето с присвити очи.
- Подарихте ли си ваканция след отказването?
- Беше малко. След края на сезона имаше много шум. Всички говореха: "Боже, Нойнер спира!" Искаха да ме накарат да правя други неща бързо. Имах много срещи. Ваканцията ми уж трябваше да е през юни. Но си почивах малко само през април, защото в началото на май пак бях на тренировки.
- Къде отидохте на първата ваканция?
- С приятеля ми бяхме с каравана в Корсика. Ваканция на колела. Беше прекрасно. Чак тогава разбрах, че наистина вече съм свободна. Във втората седмица бях седнала на седалката и си казах - е, наистина вече съм извън спорта.
- В края на годината ще участвате в шоу състезание на стадиона на Шалке, където ще бягате пред 50 000 души.
- Това ще е като бенефис, основно за феновете. Искам да дам на хората още един шанс да ме видят
как участвам в състезание. Много хора ми казаха, че са разочаровани, че спирам. Но в това състезание няма да има спортната амбиция за победа. - Човек се пристрастява към успеха. Намерихте ли заместител на дрогата, която представляват успехите и медалите?
- Мисля, че като "нормален човек" подценявате колко успехи може да има всеки в живота.
- Липсваше ли ви това чувство в последните години?
- Нямам чувството, че съм пропуснала нещо. Но всички, които си мислят, че успехите в спорта са нещо огромно, ще трябва да ги разочаровам: успехите са хубаво нещо, но не са всичко.
- Липсваха ли ви приятелите?
- Най-добрите ми приятели от училище винаги са до мен, независимо по колко време ме нямаше. Оценявам много това нещо. Освен това сме в близки отношения с бившите ми колежки Мириам Гьоснер и Надин Хорхлер. Ние бяхме заедно, макар че спортът ни е труден и сме под постоянно напрежение. Супер важно е да можем да се смеем с някого като Мириам или просто да си кажем: "Хей, хайде да пуснем музика и да танцуваме из стаята".
- Чувствате ли, че това напрежение вече го няма?
- Усещам го, и то много. Вече усещам разликата между живота в спорта и извън него. Човек си ляга в леглото вечер и е спокоен. Като спортист си мислиш: утре трябва да направя това или това, дано да не се разболея, ядох ли както трябва, възстанових ли се както трябва... Всичко това вече е в миналото. По-леко ми е.
- Това ли ви е първата зима, в която може да ядете домашни бисквити и да пиете греяно вино?
- Бисквити ядях и преди, макар че не беше много логично. Но това е първата ми зима, в която съм си вкъщи в седмиците преди Коледа. Преди се прибирах малко преди самия празник, празнувахме и след това веднага на състезание от Световната купа. Сега съм щастлива, че мога да опека бисквитки, да отида на пазар за празника. Никога не го бях правила. Преди имах само една свещ, която палех за Коледа, и това е. Това са малки неща, но са много специални.
Превод: "7 дни спорт"
0
